Измъчвали св. Димитрий Сливенски цяла година |
Църквата уважава през днешния ден паметта на св. Димитрий Сливенски.
Той е роден в Сливен на 9 октомври 1818 година Родителите му били небогати хора, синът им останал без обучение и бил необразован, само че заради непрекъснатото посещаване на храмовите богослужения и положителната си памет, той пеел прелестно и знаел наизуст доста от църковните песни. След като умрели родителите му бедната им къщица се срутила и мястото било присвоено от съседите-турци. Той останал безприютен и се видял заставен да стане прислужник. Бил междинен на растеж, само че хубавец, та работодателят му правел опити посредством синовете си да го отвлече от християнството и да го потурчи.
Димитър самоуверено заявявал, че Христос е от Бога изпратен, че е потърпевш изкупително, възкръснал след гибелта си, възнесъл се в небесата и всичко владее на небето и земята; а Мохамед е един елементарен и елементарен човек. В отговор на тия му думи турчинът мощно горящ от яд, блъснал му плесница и го изгонил из дома си, без да му заплати нищо за дотогавашната работа.
Димитър се зарадвал, че по този начин трябвало да напусне този греховен дом и се хванал на друга работа, с цел да изкарва прехраната си. И доста постоянно се налагало да влиза в спор с турците по въпроса за вярата - християнска или мохамеданска, което стигало и до представителите на властта. В това време дошъл нов турски кадия (съдия) от Одрин в Сливен, който съгласно турските закони имал освен правосъдна, само че и висша за региона административна власт. Димитър преднамерено бил извикан да прислужва при угощението, което локалните бейове устроили в чест на новодошлия. Той бил набеден пред кадията, по тази причина, когато си приключил работата и се наканил да си отиде, кадията го задържал с желание да го убеждава и насилва да стане мюсюлманин. Димитър в отговор на убеждаванията и обещанията иронично декларирал: " Олур ба, ефендим " ( " Бива, бе, господин арбитър! " ). Турците взели съществено тези думи и незабавно един от тях се заловил да навие на главата му бяла чалма, каквато могъл да носи единствено правоверният мюсюлманин. Но Димитър я хвърлил на земята и избягал, тъй като знаел, че това доста ще озвери турците. Гонили го, търсили го по къщите на града, само че на вятъра: Димитър осъмнал в една плевня на село Ичера, къдетоо прекарал прикрит три денонощия гладен и жаден. Най-после го открива притежателят на плевнята, който като узнава станалото, дал му пари, цървули и самун, и го изпратил на север да се избавя, тъй като тук за него към този момент нямало живот.
През Разград Димитър отишъл в Русе и се явил при владиката, който го задържал в митрополията си няколко дни. След като го поучил задоволително във вярата и подвига, дал му пари и го изпратил обратно в Сливен, с цел да пострада страдалчески на същото място, гдето станало отричането от Христа, въпреки и на смешка. Предал се на турската стража още в Жеравна, а в Сливен, когато го водели вързан в градското ръководство, той на всеки срещнат християнин се покланял и казвал: " Простете ме, братя, аз се предадох на тези безбожни читаци, с цел да популяризира нашата религия! "
На първото правосъдно съвещание кадията му припомнил, че той намерено заречен да смени вярата си, и в този момент като пристигнал и самичък се предал в ръцете им, това направил вероятно с желание да извърши обещанието си. Св. Димитрий изслушал думите на кадията, извадил от пазвата си кръста, който русенският митрополит му подарил, посочил го и рекъл, че той има вяра в Исус Христос. Кадията го предизвестил, какво го чака, в случай че не се потурчи, дал му тридневен период за размисъл и го пратил в пандиза. След този период още веднъж го изправил на съд, и тъй като обещанията не могли да променят мисълта на мъченика, тогава го предал на мъчения. Били го на голо с мокри дюлеви пръчки, сложили го лежащ на земята и върху корема му натоварили четири камъка за смилане на булгур; след това цяла нощ го оставили да лежи на голата земя, вързан за ръцете и нозете и обтегнат на четири страни; набивали тресчици под ноктите на ръцете и нозете му.
Цяла година св. Димитрий лежал в пандиза изтезаван, без да може някой да облекчи ориста му. На втората година свикали ново правосъдно съвещание, на което турците желали мъченикът да бъде наказан на гибел. Но смъртната присъда трябвало да бъде доказана от Цариград. След три месеца, на 28 януари 1841 година, потвърждението пристигнало: " Да му се предложи – в джамията ли желае да се поклони Богу или в църквата, и в случай че изиска това последното, тогава да се пристъпи към осъществяване на смъртната присъда! "
На 29 януари специфични викачи оповестили, че на следващия ден ще бъде заклан " нечистият гяурин, който се подиграл и похулил вярата на турците ".
На 30 януари 1841 година в 8 часа сутринта извели мъченика от пандиза, окован в стоманени вериги, с вързани обратно ръце, и го повели към лобното място. Св. Димитрий бил спокоен, покланял се на срещнатите християни и казвал: " Прощавайте, братя, и се молете на Бога за мене! ". Пред фурната, гдето св. Димитрий работел в миналото, го сложили на колене. Палачът удря един път – потича буйна кръв, удря повторно – главата увисва, само че към момента се държи на тялото, удря трети път – главата пада. Игуменът х. поп Стефан събрал окървавената пръст в едно ковчеже, което положил под престола на катедралата " Св. Димитрий ". По-късно сливенският митрополит Гервасий наредил на свещениците да закопаят Сандъчето под светия трон, гдето си стои и до момента.
Тялото останало на лобното място едно денонощие, защитавано от стража. На другия ден излязло решение то да бъде хвърлено в реката, тъй като съгласно Корана земята не могла са одобри тялото на човек, който похулил Мохамеда. Но авторитетните сливенски християни съумели да получат позволение от кадията да го погребат по християнски, и игуменът х. поп Стефан и поп Янко го погребали тържествено в двора на Дохиарския метох.
Той е роден в Сливен на 9 октомври 1818 година Родителите му били небогати хора, синът им останал без обучение и бил необразован, само че заради непрекъснатото посещаване на храмовите богослужения и положителната си памет, той пеел прелестно и знаел наизуст доста от църковните песни. След като умрели родителите му бедната им къщица се срутила и мястото било присвоено от съседите-турци. Той останал безприютен и се видял заставен да стане прислужник. Бил междинен на растеж, само че хубавец, та работодателят му правел опити посредством синовете си да го отвлече от християнството и да го потурчи.
Димитър самоуверено заявявал, че Христос е от Бога изпратен, че е потърпевш изкупително, възкръснал след гибелта си, възнесъл се в небесата и всичко владее на небето и земята; а Мохамед е един елементарен и елементарен човек. В отговор на тия му думи турчинът мощно горящ от яд, блъснал му плесница и го изгонил из дома си, без да му заплати нищо за дотогавашната работа.
Димитър се зарадвал, че по този начин трябвало да напусне този греховен дом и се хванал на друга работа, с цел да изкарва прехраната си. И доста постоянно се налагало да влиза в спор с турците по въпроса за вярата - християнска или мохамеданска, което стигало и до представителите на властта. В това време дошъл нов турски кадия (съдия) от Одрин в Сливен, който съгласно турските закони имал освен правосъдна, само че и висша за региона административна власт. Димитър преднамерено бил извикан да прислужва при угощението, което локалните бейове устроили в чест на новодошлия. Той бил набеден пред кадията, по тази причина, когато си приключил работата и се наканил да си отиде, кадията го задържал с желание да го убеждава и насилва да стане мюсюлманин. Димитър в отговор на убеждаванията и обещанията иронично декларирал: " Олур ба, ефендим " ( " Бива, бе, господин арбитър! " ). Турците взели съществено тези думи и незабавно един от тях се заловил да навие на главата му бяла чалма, каквато могъл да носи единствено правоверният мюсюлманин. Но Димитър я хвърлил на земята и избягал, тъй като знаел, че това доста ще озвери турците. Гонили го, търсили го по къщите на града, само че на вятъра: Димитър осъмнал в една плевня на село Ичера, къдетоо прекарал прикрит три денонощия гладен и жаден. Най-после го открива притежателят на плевнята, който като узнава станалото, дал му пари, цървули и самун, и го изпратил на север да се избавя, тъй като тук за него към този момент нямало живот.
През Разград Димитър отишъл в Русе и се явил при владиката, който го задържал в митрополията си няколко дни. След като го поучил задоволително във вярата и подвига, дал му пари и го изпратил обратно в Сливен, с цел да пострада страдалчески на същото място, гдето станало отричането от Христа, въпреки и на смешка. Предал се на турската стража още в Жеравна, а в Сливен, когато го водели вързан в градското ръководство, той на всеки срещнат християнин се покланял и казвал: " Простете ме, братя, аз се предадох на тези безбожни читаци, с цел да популяризира нашата религия! "
На първото правосъдно съвещание кадията му припомнил, че той намерено заречен да смени вярата си, и в този момент като пристигнал и самичък се предал в ръцете им, това направил вероятно с желание да извърши обещанието си. Св. Димитрий изслушал думите на кадията, извадил от пазвата си кръста, който русенският митрополит му подарил, посочил го и рекъл, че той има вяра в Исус Христос. Кадията го предизвестил, какво го чака, в случай че не се потурчи, дал му тридневен период за размисъл и го пратил в пандиза. След този период още веднъж го изправил на съд, и тъй като обещанията не могли да променят мисълта на мъченика, тогава го предал на мъчения. Били го на голо с мокри дюлеви пръчки, сложили го лежащ на земята и върху корема му натоварили четири камъка за смилане на булгур; след това цяла нощ го оставили да лежи на голата земя, вързан за ръцете и нозете и обтегнат на четири страни; набивали тресчици под ноктите на ръцете и нозете му.
Цяла година св. Димитрий лежал в пандиза изтезаван, без да може някой да облекчи ориста му. На втората година свикали ново правосъдно съвещание, на което турците желали мъченикът да бъде наказан на гибел. Но смъртната присъда трябвало да бъде доказана от Цариград. След три месеца, на 28 януари 1841 година, потвърждението пристигнало: " Да му се предложи – в джамията ли желае да се поклони Богу или в църквата, и в случай че изиска това последното, тогава да се пристъпи към осъществяване на смъртната присъда! "
На 29 януари специфични викачи оповестили, че на следващия ден ще бъде заклан " нечистият гяурин, който се подиграл и похулил вярата на турците ".
На 30 януари 1841 година в 8 часа сутринта извели мъченика от пандиза, окован в стоманени вериги, с вързани обратно ръце, и го повели към лобното място. Св. Димитрий бил спокоен, покланял се на срещнатите християни и казвал: " Прощавайте, братя, и се молете на Бога за мене! ". Пред фурната, гдето св. Димитрий работел в миналото, го сложили на колене. Палачът удря един път – потича буйна кръв, удря повторно – главата увисва, само че към момента се държи на тялото, удря трети път – главата пада. Игуменът х. поп Стефан събрал окървавената пръст в едно ковчеже, което положил под престола на катедралата " Св. Димитрий ". По-късно сливенският митрополит Гервасий наредил на свещениците да закопаят Сандъчето под светия трон, гдето си стои и до момента.
Тялото останало на лобното място едно денонощие, защитавано от стража. На другия ден излязло решение то да бъде хвърлено в реката, тъй като съгласно Корана земята не могла са одобри тялото на човек, който похулил Мохамеда. Но авторитетните сливенски християни съумели да получат позволение от кадията да го погребат по християнски, и игуменът х. поп Стефан и поп Янко го погребали тържествено в двора на Дохиарския метох.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ